В сумрака Рисако, облечена в дълга роба, танцува тихо. Във въздуха витае меланхолия от края на деня и изведнъж се пробужда желание да се притиснеш нежно до някого. В тишината на настъпващата тъмнина тя ти шепне: „Затъмнява се, да си тръгваме ли към дома?“

Рисако спуска ципа на блузата си, позволявайки да се зърне черният ѝ сутиен. Тя се качва по стълбите и поглежда надолу към теб. Накланя бедрата си, като полата ѝ остава така, както е, и изпъва невинните си извивки към теб. Ти задържаш дъха си на тази тънка като бръснач граница между това да видиш и да не видиш.

Рисако е облечена с потник и обувки на висок ток, седи на ръба на стола и се вие съблазнително. Долната част на тялото ѝ е облечена в бикини с висока изрезка отзад, което разкрива щедро както отпред, така и отзад. Когато погледнете към леглото през балдахина, сладката извивка от изпъкналите ѝ бедра надолу към бедрата ви измъчва с очарованието си.

Рисако, облечена в бял бикини и къси панталонки, разговаря с вас в градината с безгрижна невинност. Когато изпъва пищната си гърди, едновременно с това се очертават и нежните линии на ребрата ѝ. Обожавате контурите, които се издигат върху прозрачната ѝ кожа. Погледът ви е запленен от границата между тази пълнота и нежност.

На фона на бученето на морето Рисако прошепва нещо към хоризонта, но думите ѝ биват отнесени от вятъра. Скоро слънцето започва да залязва и красивата ѝ фигура се оцветява в цветовете на залеза, озарена от блясък. Може би тя е молила залязващото слънце да те разкрие в цялата ти красота.

Рисако стои на верандата, облечена в лъскави червени микрошорти. Тя показва пищните си, добре очертани извивки от талията до бедрата – истинска линия на бутилка „Кока-Кола“. Чува се песента на цикадите. „Днес да си починем“, казва тя с очарователен глас.

Рисако вдига завесата с „Хей, хей“, примамвайки ви в шатрата. Тя застава на четири крака в безшевния си костюм. Стиска ръцете си и пищните ѝ гърди изскачат навън. Тя е малка съблазнителка, която безсрамно се възползва от благословените си пропорции.

По планинска пътека покрай поточе, само вие двамата насаме с Рисако. По пустия път се чува само богатото пеене на насекомите. Тя е по-спокойна от обикновено, някак беззащитна, и нежно притиска тялото си по-близо до вас. Разстоянието – почти се докосвате, но все още не съвсем – бавно се намалява. Вие сте изненадан, осъзнавайки, че тя има и такава страна.

Еднопарчевият комплект бельо подчертава нейните изящни пропорции. На леглото Рисако плъзга по копринено гладките чаршафи лъскавата извивка, която се простира от извивката на бедрата ѝ чак до върховете на токчетата ѝ. Вие съзерцавате фигурата ѝ, сякаш се възхищавате на произведение на изкуството.

Рисако, облечена в минипола и топ, който разкрива корема ѝ, слиза по каменните стъпала и стига до потока. Наоколо няма никой друг. „Е, сладка ли съм?”, казва тя с усмивка, докато съблича полата си и потапя краката си в журчащия поток. Усещането за студената вода нежно преминава по кожата ѝ.

Шумът на потока приятно отеква. Тя носи бански костюм с ексцентричен дизайн, който разкрива долната част на гърдите ѝ. Погледът ти не може да се откъсне от кръглите ѝ бели бедра. Тя бавно се потапя в реката. Обгърната от водната мантия, тя се оставя на течението и нежно се люлее.

Тя се появява сред кедрите. Роклята ѝ с тръбна кройка, която разкрива гърдите ѝ и подчертава ключиците ѝ, е обгърната от съблазнителна атмосфера. Рисако лежи върху паднало дърво, отдавайки се на петнистата слънчева светлина, проникваща през клоните. В този момент вие се намирате на границата между фантазията и реалността.

Рисако се къпе в банята, намокрила неглижето си. Водата от душа, която насочва към пищната си гърди, създава река в деколтето ѝ, а бурният поток подсилва нейната привлекателност. Тя поставя белия си задник на ръба на ваната и го подскача като гумена топка. Вашите сетива подскачат заедно с него.

„Ами ако Куруми Мияджима беше точно до теб в ежедневието ти?“ Родена от тази проста идея, тази дигитална фотокнига те доближава до нея повече от всякога. Топъл, приветлив миг, зърнат в магазин за материали за рисуване. Свенлива усмивка в ателието. Тих, непринуден момент в кухнята. Нейното закачливо въодушевление в градина по залез. През тези различни обстановки това, което улавя обективът, не е Куруми Мияджима — гравюр идолът, а Куруми Мияджима, сякаш е част от твоето ежедневие. Пленителните ѝ очи и неустоимата ѝ усмивка остават все така очарователни, ала всяко прелистване на страница разкрива нова нейна страна — от естествената, неподправена атмосфера на един мимолетен миг до неочаквано зрели изражения, от които сърцето ти прескача удар. Всяка снимка улавя различна гран на нейния чар и естествено те увлича все по-дълбоко в нейния свят. Както казва самата Куруми: „Мисля, че това е най-естествената, която някога съм била на фотосесия.“ Тази фотокнига е изпълнена с непринудения, автентичен чар на Куруми Мияджима такава, каквато е. Всеки път, щом я видиш, искаш да я видиш отново. Това е книга, която улавя Куруми такава, каквато е днес, в цялата ѝ неустоима притегателност.

Цумуги, беззащитна, облечена в прекалено голямата си качулка, седи в стаята. Докато си играете игриво на леглото, лицето ти изведнъж се приближава. Погледите ви се преплитат и времето спира. Тази малка разстояние между вас стиска силно дълбоко в гърдите.

Цумуги върви по някак носталгична тясна уличка в градче с рибарско пристанище. Дългата ѝ пола се развява на вятъра. Окъпани в слънчева светлина, гърдите ѝ с размер I-cup сякаш оживяват. Свеж бриз, носещ аромата на морето, преминава покрай нея, като косата ѝ се развява нежно. Сладкият, дълготраен аромат се носи наоколо и нежно ме докосва.